Босилек

Босилек

Разпространение. Култивира се като градинско растение в цялата страна, по-главно в южните части. Като диворастящо се среща в субтропичните и тропичните райони на Азия и Африка.
Описание. Едногодишно тревисто растение с голо четириръбесто разклонено стъбло, което стига до 20—40 до 60 см височина. Листата са срещуположни, жълтозелени, с дълги дръжки, яйцевидни, заострени, с редки зъбци. Цветовете са бели, по-рядко розови или виолетови, с 5 делна чашка и 5-листно двуустно венче и четири тичинки; разположени са в групички по 6 в пазвите на листата по върховете на стъблото и разклоненията. Плодът е сух и след узряването се разпада на 4 кафявочерни орехчета. Цялото растение има силна характерна миризма.
Използуваема част. Надземната част на растението, която се бере през време на цъфтежа — юли-август. Растението трябва да се реже на 20 см от върха, като се оставя известна част, от която покарват нови стъбла. То дава няколко реколти годишно. Отрязаните части се сушат на сянка или в сушилня при 1° до 35°С. Изсушената билка има яснозелен цвят, характерна миризма и слабо парлив вкус. Запазва се в сухи и проветливи помещения.
Химичен състав. Етерично масло, горчиво вещество и др.
Лечебно действие и приложение. Действува противоспастично, оттук и болкоуспокояващо, противовъзпалително, потогонно и леко възбуждащо. Прилага се при стомашни болки и чревни колики, умора и нервна подтиснатост (депресия). Българската народна медицина препоръчва босилека още при задух, магарешка кашлица, газове в червата, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, дизентерия и др. Външно се употребява при болки на венците (за жабурене), а сокът на прясното растение—против гнойни възпаления на средното ухо.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се залива с 0,5 л вряла вода и киснат 2 часа. Прецедената запарка се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.