Орех

Орех

Разпространение: Среща се като диворастящ в по-влажни и по-топли места, а като културно растение орехът се отглежда в цялата страна.
Описание: Орехът е голямо, силно разклонено дърво, високо до 25 - 30 м, с тъмносива кора. Листата му са едри, с дълги дръжки, голи, жилави, текоперести, с едри, целокрайни, яйцевидни листчета, имащи характерна миризма. Цветовете са еднополови, еднодомни и зеленикави. Женските са разположени в групи от 2 до 5 по върховете на новите леторасти и са със зеленикав, слабо развит 4- делен околоцветник и 2 червеникави близалца. Мъжките цветове са събрани в едри увиснали ресозидни съцветия; те са със зеленикав 4-делен околоцветник и многобройни жълти тичинки. Плодът е гладък, с месеста зелена външна обвивка и с дървениста вътрешна, непълно разделена на 2—4 гнезда, в които се намира семето, което е с неправилно надиплена повърхност.
Използуваема част: Листата и външните зелени обвивки на плодовете. Берат се само листчетата на сложния лист през време на цъфтежа и преди пълното им развитие — през април-май. Сушат се на сянка или в сушилня до 35°С. Изсушените листа са тъмнозелени отгоре и светлозелени отдолу, имат характерна миризма и стипчив, нагарчащ вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали. Запазват се в сенчесто и проветриво помещение. Плодните обвивки се събират при узряването на плода, докато още са запазили зеления си цвят. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените обвивки са тъмнозелени, без миризма и с нагарчащ вкус. Допустима влажност 13%. Опаковат се в торби. Запазват се в сухо и проветриво помещение.
Химичен състав: Листата съдържат хидроюглон, флавоноиди, витамин С, дъбилни вещества, провитамин А, витамин В1, етерично масло и др. Характерната миризма на ореховите листа се дългжи на съдържащия се в тях юглон. Зелените обвивки на ореховите плодове съдържат витамин С, дъбилни вещества, хидроюглон, инозид, плодови киселини и др. В плодовете се съдържат и желязо, кобалт, витамини и др.
Лечебно действие и приложение: Засилва растежа на костите и кожата, възбужда апетита. Има и леко дезинфекционно действие. В българската народна медицина листата на ореха се употребяват при кожна туберкулоза, стомашни и чревни болки, при възпаление на лимфните жлези, нередовна менструация, скрофулоза, диария, кръвохрачене, атерусклероза, хемороиди и др. Листата се препоръчват за външни промивки при бяло течение, кожни рани, кожни болести, за бани при рахит, шарка, хемороиди и различни екземи. Зелените плодни обвивки се използуват за беядисване на коси, в бояджийството и сладкарството. В нашата народна медицина се използува също следното лекарство против туберкулоза и за усилване: Рано напролет – март-април се изкопава корен от орех и се слага в дамаджана, пълна с вино. След това дамаджаната се запечатва с восък и се заравя в земята под ореха с корени. Късно през есента (ноември) тя се изважда и от настойката се пие по 1 кафена чашка -след ядене 3 пъти дневно.
Начин на употреба: 1 супена лъжица стрити орехови листа се заливат с 300 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. За бани - 2 шепи от листата се варят в 3 л вода 20 мин. Отварата се прецежда и се излива във водата, в която ще се правят баните.