Вишна

Вишна

Разпространение. Култивирано растение из цяла България.
Описание. Високо около 6 —8 м дърво с лъскава кора. Листата са тъмнозелени, кожести с дълги дръжки. Цветовете са бели, с дълги дръжки, 5-листна чашка, 5—листно венче и многобройни тичинки. Плодовете са сочни, тъмно червени със сладко кисел вкус. Растението е медоносно.
Използваема част. Дръжките на зрелите плодове. Сушат се на сянка, или в сушилня при температура до 45 градуса. Изсушената билка е със светлокафявозелен цвят, без мирис и с горчив вкус. Допустима влажност 12 %. Използуват се още свежите плодове и костилките.
Химичен състав. Листата и плодните дръжки съдържат танини, лимонова киселина, декстроза, захароза, кверцетин, кумарин и др. Плодовете съдържат инвертна захар, азотни съединения танини, свободни киселини, червено багрило, захароза и др. Костилките с ядките съдържат етерично масло, циановодород и др.
Лечебно действие и приложение. Дръжките на плодовете притежават много добро пикочогонно действие. Плодовете имат и слабително действие. Прилагат се при воднянка, камъни в бъбреците и пикочния мехур, диария, кашлица и др.
Българската народна медицина препоръчва дръжките на вишнята още при вода в коремната област, нередовна или изобилна менструация, трудно уриниране, полово безсилие, възпаление на простатната жлеза, моминска бледост и др. Плодовете действуват добре при ревматизъм и подагра. Костилките, счукани на прах и взимани по 1 чаена лъжичка преди ядене 3 пъти дневно, са добро средство против пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур и при полово безсилие.
Начин на употреба. 2 супени лъжици нарязани плодни дръжки се варят 10 мин. в 0.5 л вода Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.