Джинджифил

Джинджифил

Синоними: Исиот, зинжифил, гингер.
Разпространение. Растението вирее в тропическите области на Азия, откъдето е пренесено и разпространено по цял свят.
Описание. Многогодишно тревисто растение с пълзящо стъбло. Листата на джинджифила са без дръжки, обгръщат стъблото, а на върха — и цветовете, които са жълтозелени или виолетово кафяви. Размножава се чрез луковичките по коренището.
Използваема част. Коренището на растението и етеричното масло, получено от джинджифила. Коренището след изваждането се измива, изчиства се от кората и се суши на слънце или в сушилня при температура до 60 градуса по Целзий. Изсушеното коренище е белезникаво-жълто, с характерна миризма и парлив вкус. Опакова се в торби. Запазва се на сенчесто и сухо място.
Химичен състав. Етерично масло, горчиво-парливи съставки, мазнини, нишесте, смоли, танини и др.
Лечебно действие и приложение. Джинджифилът действа апетитовъзбуждащо и газогонно. Оказва благоприятно действие при липса на апетит, гадене, повръщане, тежест в стомашната област, киселини. Билката влияе благоприятно и при простуда, кашлица, гърлобол, пресипнал глас, при язва на стомаха, при хемороиди, при морска болест. Външно се препоръчва за плакнене на устата при парадонтоза. Смесен с боров вазелин се използва за намазване на аналната област при хемороиди.
Начин на употреба. Около 1 чаена лъжичка ситно нарязани корени се варят в 500 мл вода 5 минути. Отварата се прецежда и се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден. Билката особено ефективно действа в комбинация със салеп при кашлица и други простудни заболявания.