Целина (керевиз)

Целина (керевиз)

Разпространение:Култивира се като зеленчуково растение. Среща си и диворастящо из влажните и заблатени места предимно на песъчливи почви, по крайбрежието на морето, край Дунав, Марица, Струма и др.
Описание: Двугодишно тревисто растение с високо до 1,5 м, кухо стъбло и дебел корен вретеновиден или главест. Листата са тъмнозелени, лъскави, пересто нарязани. Цветовете са зеленикавобели, събрани в съцветие сложен сенник. Плодът е овален, с надлъжни ребра, сивокафяв.
Използваема част: Корените на растението, които се вадят през септември – декември, които не се сушат, а се съхраняват във влажен пясък. Берат се и листата по време на цъфтежа на растението. Понякога се употребяват и семената.
Химичен състав: Корените съдържат глутамин, тирозин, манит, холин, аспарагин, нишесте, слуз и др.
Лечебно действие и приложение: Билката е пикочогонно и апетитовъзбуждащо средство. Коренът на целината оказва противовъзпалително действие при остри и хронични бъбречни заболявания, при подагра, ревматични заболявания и др. Плодовете оказват добро действие при стомашни болки и лошо храносмилане.
Норените на целината се препоръчват против треска, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, подагра, копривна треска, липса на апетит, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, полова слабост, шипове, газове, бяло течение, ревматизъм, лошо храносмилане и др.
Начин на употреба: 2 супени лъжици настъргани корени се варят 15 минути в 0,5 л, вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно с лимонов сок.