Смокиня

Смокиня

Синоними: смоква, смоковница, табани.

Разпространение. По сухите и припечни места главно в Южна България.
Описание. Ниско разклонено дърво достигащо 7-10 м, или храст.
Използваема част. Листата и плодовете. Листата се берат през време на цъфтежа -юни. Сушат се на сянка. Плодовете се берат след узряването и също се сушат на сянка. Запазват се в сухо и проветриво помещение.
Химичен състав. Етерично масло, тлъсто масло, захари, танини, смола, нишесте, плодови киселини, пектин, витамин А, В, С и др.
Лечебно действие и приложение. Смокинята действа тонизиращо, болкоуспокоително. Билката стимулира апетита и е стимулант на панкреаса. Употребява се при захарна болест, подагра, възпаление на лимфите. Нашата народна медицина употребява употребява билката при малокръвие, скрофули, рахит, като полово възбудително и др.
Българската народна медицина препоръчва листата на смокинята против бюргер, задух, кашлица, стомашни и чревни болки и др., а плодовете — при кашлица, бронхит, магарешка кашлица, като слабително средство и др.
Външно - лапи от плодовете се използуват против циреи, гърлобол, възпаление на сливиците, възпаление на венците, за компреси при петна у бременни, за гаргара при възпаление на гърлото. Опечени, плодовете като кафе могат да се използуват при всички видове кашлица.
Начин на употреба. Като запарка - 1 чаена лъжичка в 500 мл вода за ден.