Дюля

Дюля

Разпространение. Отглежда се навсякъде у нас до 1200 м надморска височина. Родината на дюлята е Западна Азия.
Описание. Силно разклонено овощно дърво стигащо до 5 м височина. Плодовете са едри, покрити с ръждив мъх. Цъфти през май. Медоносно растение.
Използваема част. Семената на узрелите плодове. Изваденото семе се суши на сянка или в сушилня при температура до 35 градуса по Целзий. Допустима влажност е 13 %. Опакова се в торби. Пази се в сухи и проветриви помещения.
Състав. Семената на дюлята съдържат значително количество слузни вещества, дъбилни вещества, гликозиди и др. Зрелите плодове съдържат захари, дъбилни вещества, протопектини, плодови киселини и етерично масло. Кората на плодовете съдържа енантово-етилов и пеларгоново-етилов естер, на който се дължи характерната миризма на дюлята.
Лечебно действие и приложение. Плодовете притежават запичащо действие, а семената – противовъзпалително. Прилагат се за лечение на диарии, възпаления на тънките черва, кръвохрачене и бяло течение. Действа отхрачващо. Благодарение на слузните вещества дюлята действа омегчаващо и противовъзпалително при заболявания на дихателните пътища (бронхити) и при катарални явления на стомаха и червата (гастрити, язва). Голямото съдържание на дъбилни вещества допринася дюлята да бъде много добър стимулатор на стомашната секреция. Тя възбужда апетита и същевременно действа като запичащо средство. Слузестият разтвор, който се получава при накисване на целите семена на дюлята във вода (50 : 100) е ефикасно противовъзпалително и омегчаващо средство при бронхити, ларингити, фарингити, гастроентерити и при изгорена и напукана кожа. Има ефект и против косопад, като към настойката се прибавят боракс с глицерин и спирт.
Прилага се при бронхити, ларингити, фарингити, ангини, стоматити, гастрити, язвена болест, диарии, дерматити, косопад и др.
Начин на употреба. Около 1 чаена лъжичка дюлево семе се запарва с 300 мл вряща вода в продължение на 2 часа. Приема се по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден. При кашлица може да се комбинира с подбел, мед, живовляк и др. За външна употреба се прилага слузен разтвор, който се получава като 5 г семена се накисват в 100 мл вода до желиране.